Исторически корени

Gestalt pic2

Исторически корени на гещалттерапията ­– Цайтгайст

Цайтгайст – това е общият културен, интелектуален, етнически, духовен или политически климат в страната, а дори и в конкретни групи, заедно с общата атмосфера, нрави, социокултурна посока и настроение, свързани с конкретната епоха.

  • Какво влияние има Цайтгайстът върху основателите на гещалттерапията?
  • Как Цайтгайстът влияе върху отговорите на въпросите, задавани от всеки психотерапевтичен подход:

Какво е човекът?

Човекът е „цяло“ в Полето.

Как функционира човекът?

Чрез:

  • сетивата;
  • изборите;
  • съзнанието;
  • несвършената работа.

Защо съществуваме?

  • Индивидуалност
  • Субективност
  • Придаване на смисъл

Как трябва да се отнасяме един към друг?

  • отговорност;
  • милост – креативност– спонтанност;
  • контакт;
  • диалог.

Как се появява психичното разстройство?

Структура на неврозата

Влияния

(Фриц и Лора Пърлс, Пол Гудман)

  • Макс Райнхард (невербална комуникация).
  • Якоб Л. Морено (психодрама, експресивни елементи в театъра, драмата, техники: ролеви игри, „стол на емпатията”, ударение върху спонтанността, творчеството и вдъхновението).
  • Саломон Фрийдлендър (Нулевата точка е моментът на диференциация на противоположности, тъй като всички съществуващи неща се определят от полярности; всичко съществуващо се определя от неговите две противоположности и разделенията, които правим, са просто илюзия: вътре ≠ вън, тяло ≠ психика, аз ≠ другите). Нулевата точка е състоянието на възможността за различие. Пърлс разглежда философията на Фрийдлендър като западния еквивалент на учението на Лао Дзъ).
  • Гещалт психология: Голдщайн (хомеостаза, победител–победен, контакт и отдръпване, фигура и фон).
  • Психоанализа (Зигмунд Фройд, Карен Хорни (Пърлс), Фрида Фром-Рейхман (Лаура), Вилхем Райх, Ото Ранк (Травмата на раждането, повторно преживяване на „тук и сега“).
  • Гещалт: терминът „Гещалт” е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс (за него „Гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле. Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носи задълбочаване на познанията, а ги прави невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира единици цялост, Гещалти).
  • По-късно: Вертхаймер, Кофка, Кьолер, Курт Левин оформят Теорията за полето (ефект на Зайгарник: недовършените действия и ситуации се запомнят по-добре, отколкото завършените заради системата на вътрешно напрежение).
  • Холизъм (Ян Смит).
  • Диалог (Мартин Бубер, Пол Тилих).
  • Феноменологичен подход (Едмънд Хусерл) Според него философията не трябва да изучава Вселената научно, а се занимава със самия човек отвътре, самото съзнание и неговата структура, как обектите се преживяват и как се представят в съзнанието.
  • Мартин Хейдегер, Сьорен Киркегор, Габриел Марсел, Мерло Понти, екзистенциалните философи (Аз-То, Аз–Ти, избори, свобода, тревожност, отговорност).
  • Източни философии, предимно даоизъм и дзен будизъм.