Теория за полето

Курт Левин

Понятието „поле“ – всички организми съществуват единствено в контекста на средата си и си влияят взаимно. Вследствие на това никой не може да бъде разбран независимо от неговото обкръжаващо поле.

Феноменология

Феноменологията е дисциплината, която помага на хората да се дистанцират от обичайния си начин на мислене, така че да могат да открият разликата между това, което действително се възприема и чувства в настоящата ситуация, и какво е останка от миналото (Idhe, 1977).

• Място в полето
• Сетивен орган
• Процес на контакт/отдръпване
• Придаване на смисъл 

Диалог

Мартин Бубер

Аз–Ти

• Изживяване на взаимоотношението
• Хоризонтално взаимоотношение
• Присъствие
• Включване
• Отдаденост на диалога

Фигура и фон/Организмична саморегулация

Фигура и фон

Концепцията за фигурата и фона е принцип на гещалт психологията, който бързо се асимилира в гещалттерапията и днес е почти синоним на „Гещалт“. Принципът на фигурата–фона гласи, че всяко възприятие е организирано във фигура, която изпъква на фона. Същевременно това не са задължително свойства на стимулния обект, а по-скоро на психологическото поле.

Организмична саморегулация

Пърлс е повлиян от понятието за цялото, докато работи с Голдщайн и други гещалт психолози. Пърлс смята, че човека е цялостен организъм. Понятието за цялото е подето и от Ян Смит в холизма в книгата му Holism and Evolution („Холизъм и еволюция“). Книгата му се чете ентусиазирано от помощниците на Голдщайн. Смит смята организма за саморегулираща се цялост: „холистичният организъм съдържа своето минало и голяма част от бъдещето си в своето настояще…“, „тъй като метаболизмът и асимилацията са фундаменталните функции на всички органични цялости“. Тук откриваме и основната предпоставка, на която се гради гещалттерапията: холизма.

Никой организъм не притежава пълна автономия. Организмите имат нужда от среда за задоволяването на потребностите си. Винаги съществува взаимозависимост между организмите и средата им. Организмите са част от света, но те могат да преживяват света като част от себе си – нещо също толкова реално, колкото са и самите те. Хората създават собствен субективен свят и избират части от средата, която отговаря на техните интереси, а чрез перцептивните си граници и чрез социалните и невротичните си изтласквания те им реагират.

Полярности/недовършена работа/„тук и сега“

Полярности

Организмичната саморегулация води до интегриране на частите една с друга в цяло, което ги обхваща. Полето често е диференцирано на полярности: части, които са противоположности, но се допълват или взаимно се обясняват. Положителните и отрицателните полюси на електрическото поле са прототипът на тази диференциация в теорията за полето. Понятието „полярности“ разглежда противоположностите като едно цяло, като ин и ян.

Недовършена работа

Приема се, че вътрешноприсъщ мотив за организма е да организира полето по начин, по който гещалтите достигат до завършек. Всеки непълен (незатворен) гещалт представлява недовършена ситуация, която пречи на формирането на нов и жизнен гещалт. Там, където не е постигнат завършек, се наблюдава интерференция със свободното функциониране. Вместо растеж, откриваме стагнация и регрес (фиксирани гещалти, мъртви точки или задънени улици).

„Тук и сега“

Квинтесенцията на всички процеси в гещалттерапията е фокусът върху „тук и сега“, тъй като той е имплицитен във феноменологичните й основи. Миналото и бъдещето откриват непрекъснато своите механизми от настоящето и трябва да бъдат свързани, за да се появи смисъл. Центрираността върху настоящето не отрича значението на миналото или бъдещето – тя по-скоро приема, че тези аспекти на времето съществуват в настоящето като носталгия, съжаление, негодувание, фантазия, легенда и история или като очакване, планиране, репетиране, очакване, надежда, ужас и отчаяние (Perls, 1976). Реалността съществува в момента като ново преживяване. Ако й се обърне внимание, тя може да води до личен растеж. Предпочитанието към миналото или бъдещето може да разруши настоящия контакт, а липсата на контакт с настоящето води до бягство в миналото или в бъдещето.

Контакт и прекъсване на контакта

Според гещалттерапията има редица психологически механизми, които използваме, за да пренасяме несвършената работа от миналото в настоящето, лишавайки се по този начин от задоволяването на потребностите ни и по този начин се лишаваме от добър контакт с другите.

Тези механизми се наричат разстройства на границите или прекъсване на контакта, което участва като обездвижване в здравото функциониране на Аза, в границата на организма със средата.