“…Към еретиците на любовта: дългата, интимна и обвързана връзка”

Заповядайте на 24 Март 2017г. от 18.30 часа на лекцията:

 

“…Към еретиците на любовта: дългата, интимна и обвързана връзка”

с водещ Петрос Теодору – гещалттерапевт, обучител, супервизор, член Европейската асоциация по гещалттерапия (ЕАГТ).

 

Вход: 10 лв (безплатно за участниците в пети модул)

ОСИГУРЕН е превод на български език!

 

Целта на лекцията не е да „учи“ или „обучава“. Тя по-скоро е да подтикне слушателя да мисли върху толкова важната тема на взаимоотношението не просто теоретично, а и спрямо собствената му лична реалност и жизнено поле.

 

Осигурете си място на лекцията, като се запишете предварително на:
info@gestalt-bulgaria.org
с двете ви имена и текст “лекция 24.03”

 

Място на провеждане: G-център за обучение и изкуство, ул.Герлово 4.

 

Лекцията е уводна към Пети модул от серията преживелищни семинари “ВЗАИМООТНОШЕНИЯ“.

 

Преди и след лекцията може да се запишете за предстоящия Пети модул, който ще се проведе уикенда 25-26 Март, който е на същата тема, с продължителност 16 часа.

Издава се сертификат за участие.

Срок за ранно записване за Пети модул: 12 Март 2017г.

 

Още информация за лекцията и практическия модул:

Днес ужасите от нашата екзистенциална самота, безполезност и брутално насилие са ефективно скрити зад многобройни завеси, например усмивките в обслужването на клиентите, приятелствата, игриви „лайквания” във Фейсбук и т.н. Задънените улици са добре прикривани в убягващи „онлайн пейзажи”, обещаващи безкрайни избори. В този виртуален дигитален рай обаче човекът се задушава, замръзнал в постоянно чувство за невидимото.

На този фон търсенето на Другия за съвместно изграждане на дълбока, дълга и интимна връзка става потребност от най-висок ранг. Въпреки това значението на тази потребност често влияе върху нейната токсичност както като цел, така и като процес.

Какво точно искаме от Другия чрез „сериозната” връзка? Радост, удоволствие, безопасност, да го накараме да ни дава това, от което имаме нужда, което никога не сме получили и вероятно никога няма да получим? Искаме от Другия да бъде нашият съвършен спътник, възбуждащ приятел, несравним любовник, нашият вечен, никога неспиращ завладяващ ни Ерос, сътрудничещ баща или майка за децата ни, неизчерпаем източник на уникална комбинация от безопасност и свобода, партньор, с когото да се грижим за дома си, да плащаме сметките, да ходим в супермаркета, да отглеждаме децата си и т.н. И когато някои неща от този „дневен ред” не са покрити или когато не сме доволни от самия „дневен ред”, започваме да обвиняваме Другия или се чувстваме виновни, сигурни, че нещо се обърква в нашата връзка.

Чудели ли сме се обаче някога дали след като през цялото време сме били толкова близки с предполагаемо „идеален” Друг, това не е критерий за „добра” връзка? И накрая: какво е лоялност, вяра, доверие, предателство, ангажиране, експлозия и имплозия в такава връзка?

Вероятно можем да научим нещо за всичко това, ако сме достатъчно смели да се учим от предателството. Първо, от предателството на Другия, който настоява да е различен от нашите очаквания, въпреки нашето желание да сме идентични, нашето умоляване или заплахите ни, за да го/я видим да отговаря на очакванията ни. А след това, от еднакво неизбежното наше предателство, тъй като ние също енергично се съпротивляваме на очакванията на Другия към нас…