Заповядайте на 13 Януари 2017г. от 18.30 часа на лекцията:
“Силата на древния вълк в сексуалния Аз”
с водещ Петрос Теодору – гещалттерапевт, обучител, супервизор, член Европейската асоциация по гещалттерапия (ЕАГТ).
Вход: 10 лв (безплатно за участниците в трети модул)
ОСИГУРЕН е превод на български език!
Целта на лекцията не е да „учи“ или „обучава“. Тя по-скоро е да подтикне слушателя да мисли върху толкова важната тема на взаимоотношението не просто теоретично, а и спрямо собствената му лична реалност и жизнено поле.
Осигурете си място на лекцията, като се запишете предварително на:
info@gestalt-bulgaria.org
с двете ви имена и текст “лекция 13.01”
Място на провеждане: G-център за обучение и изкуство, ул.Герлово 4.
Лекцията е уводна към Tрети модул от серията преживелищни семинари “ВЗАИМООТНОШЕНИЯ“.
Преди и след лекцията може да се запишете за предстоящия Трети модул, който ще се проведе уикенда 14-15 Януари, който е на същата тема, с продължителност 16 часа.
Издава се сертификат за участие.
Срок за ранно записване за Tрети модул: 30 Декември 2016г.
Още информация за лекцията и практическия модул:
Нашият биологичен вид е еволюирал по такъв начин, че можем да схващаме силно абстрактни понятия, да структурираме сложни линии на мислене, да преживяваме фини нюанси на много дълбоки чувства. Същевременно, в съществото ни се съдържат и други пластове, повлияващи потребностите ни, различни от онези, които наричаме „по-висши“ нива на съществуване.
Следователно без значение как изграждаме отношения с Другия, ние винаги сме въплътени същества, в чиято основа е потребността да сме свързани с нашите корени, да преживяваме първичната виталност, характеризираща сексуалния ни Аз. Някои от нашите потребности обаче не се приемат дори и от нас самите по няколко причини. Такива пренебрегнати потребности често имат общо с преживяването на първичната ни виталност във фундамента на сексуалната ни идентичност и нейните няколко варианта. Тази виталност е като древен вълк, който понякога живее спокойно в нас, но понякога гневно настоява да бъде нахранен.
Защо е толкова трудно да поддържаме здрав този вълк в нас, без да го опитомяваме в стерилни клетки? Без да го трансформираме в карикатура на интернет порнографията? Защо толкова лесно пренебрегваме този вълк? Какво правим, когато този вълк – полудял от глад – започне да поглъща собствения ни Аз? И как всичко това е свързано с вампирите, вълколаците, трилърите и псевдоподите – позволяващи движенията на амебата?
